Channel

People

Позиция

Павлина Дешева: “Ако ние сме обединени и като народ, и като индустрия, трудно ще ни пресират”

Павлина Дешева
Pavlina Desheva © WebDesh
Павлина Дешева е основател на студиото за уеб дизайн WebDesh.

За бизнеса:

Разбира се, не е лесно да си уверен в гражданската си позиция, когато наяве излизат случаи и разследвания като “Осемте джуджета”. Взимам този пример като най-пресен и достатъчно разкриващ ситуацията в България. Това обаче далеч не значи за мен, че имаме оправдание за липса на такава. Интересното за мен беше, че доста хора, включително и от бизнеса реагираха по един или друг начин. Единият – с голяма изненада и шок. Другият с позицията “това не е нещо ново и не са само те”. Не мога да обвиня или критикувам никое от тези мнения, защото виждам минуси и в двете. В първия виждам недостатъчна информираност и някак изненадващо пробуждане, докато във втория виждам знания, придружени с апатия и смирение. И двете позиции няма да ни доведат до икономическия растеж, за който всички, останали да създаваме бизнес в България, се борим. Години наред виждах млади предприемачи, чиято позиция беше, че бизнеса няма общо с политиката и тя не ги засяга. Тази “романтична” представа на безопитната младост почна леко да се топи с годините и сега забелязвам доста от тези хора на площадите. Близки и познати, а това че не са платени няма нужда дори да го обсъждам. Наречете ме наивна, но все още вярвам, че ако ние сме обединени и като народ, и като индустрия, трудно ще ни пресират, стига да скачаме и да се защитаваме категорично и веднага един друг. 

За гражданското общество:

За мен най-страшните проблеми на нашата “приказка за демокрация” (не искам да го наричам “илюзия”, за да запазя позитивен тон:)) са:
    • Неосведоменост: България е топ примера за “captured state”. Място, където медиите са контролирани и всичко в държавата се движи с лични интереси. Отново отговорността опира до всеки един индивид в нашето общество – да има много силен филтър и голяма доза познания как точно да филтрира. Fake news тенденцията дойде по света, за да се засили с новите технологии, така че това качество и умение за оценка на информацията, която получаваме ще е основополагаща за съзнателни избори, които предстои да взимаме напред в живота си, в бизнеса си, в гражданската си позиция. Затова напоследък любима моя препратка е статията на Harvard Summer School: 4 Tips for Spotting a Fake News Story. Мислех да я пренаписвам на български, да правя списъци, честно казано самата идея дори ме изморява, но може и да стане някой ден.
    • Апатия: Някак тази наша апатия понякога много ясно се вижда в лицето на политическата система и нейните действия. Действия, които крещят “Знаете какво правим. Ще го направим така или иначе. И какво от това?!”. Гражданите наричаме това наглост, но е важно да се обърнем към себе си и видим какво е породило и още повече – възпитало у тях това поведение и им дава смелост да го демонстрират. И отговорът винаги е в нас. Знанието, че нищо няма да последва от всяка следваща подигравка с нас си е урок на наш гръб и именно затова протестирам днес, както и 2013та. За да можем да изградим позиция, в която е явно, че има значение, разбиране, ние виждаме и ще има последствия.
Хората в нашата си “мафия” знаят ясно това и се възползват максимално с всички сили, разчитайки да проявим тези две неща.
За мен гражданското общество и изграждане на гражданска позиция са базови знания и изисквания за просперитет на всеки индивид, в следствие – и нация. ОБЕДИНЕНО. И да се търси отговорност с еднаква сила към конкретни лица, без да се генерализира една група. Искам отговорност да поемат, както конкретните агресивни полицаи, така и конкретните агресивни протестиращи, за мен облеклото и позицията им са без никакво значение, а поведението им (разбирам, разбира се, че към ордените на “реда” има по-големи очаквания и определени критерии за професията). На английски имат израз, който много харесвам, по-слабо се превежда на български, но е “judge the behavior, not the person” (осъждай поведението, а не човека). Разбирате ме, аз искам свалени каски, щитове, бомбички, червена боя и всички граждани да пеят химна. Заедно. Не ме наричайте наивна.

За България и нашите силни страни:

Относно бъдещето на България – аз лично искам държавата ни да стъпи на нейните позитиви и да жонглира с тях по интелигентен начин, за да изгради твърда и силна позиция в сферата на технологиите и знанието в Европа. Имаме изключително добри технологични заложби (софтуерни, но и хардуерни), познания в сферата на математиката, науката. Имаме също така и разнообразна природа, клишето с 4-те сезона, въпреки промените в климата, все още налични. Уменията ни да създаваме красиво с труда на две ръце и креативна мисъл са необятни за мен – занаятчийство и изкуство с натрупани традиции в тях във висша форма, но и с нови идеи и посоки. Естествени методи на лечение чрез плодородната ни и богата природа – минерални води, билки, умения за изграждане на продукти за лечение и козметика; кал и сол, ако щеш (и най-вкусните домати на планетата – мое мнение ;)). Креативност в огромни количества, надявам се в бъдеще да се изразява по-малко в мемета (поради липса на необходимост в новосъздадена утопия), а в креативно решаване на проблеми и световно конкурентни маркетинг и PR специалисти.
Все пак твърде бавно е изграждането ни като лидер и авторитет в тези направления (а и други, които сигурно пропускам) с нестабилно управление, корупция и всякаква липса на морал в институциите, а и вяра в тях от наша страна. Важно е да мислим в посока общ диалог, защото чрез обвинения на едните към другите – няма никакъв конструктувен смисъл. Отново поведението на политиците личи и в поведението на народа – различни мнения, насъскване едни срещу други, дали по етнически принцип, дали по задължения (пример народа и служителите на реда). Докато ние се държим разединено, ще избираме и подобно поведение, което е жалко. Работата е в екип и в една обща посока, с компромисите нужни, за да се случи.

За протестите:

В тази връзка разсъждавам за исканията на нас, протестиращите. Основно е важно – не искаме повече беззаконие. Също така не искаме да заменим едното с другото: старо, познато, неполезно. Голяма част от нас, искам да кажа, че болшинството, не искаме и “старото” облечено по нов начин. На просто език – за мен тези протести са против познатото досега и ЗА конструктивно изграждане на полезна политика, на този етап никой на 100% като личност не е представител на това.

Искаме ли оставка наистина:

Оставката, ако я искаме, трябва много да внимаваме какво си пожелаваме и това са само обективни разсъждения, които искам и смятам за важно да споделя. Рей Далио добре го обяснява за цикличността на икономиката. Накратко – 10 годишната цикличност сега се засича със 100-годишната, разклащането на “империята” на САЩ (стабилността на долара) специалисти споделят, че също е цикличност и идва “нова” икономическа империя (и основна резервна валута в света) и този процес също в момента е засилен. На всичкото това отгоре – пандемията, която много споделят че също има своята цикличност. Тези всички механизми в момента се засичат и протестите са една ясна и логична реакция на обществото навсякъде по света, не само у нас. Всички те са предпоставки за тежък период, който предстои и една оставка на правителство, каквото и да е то, ще направи неизменно този процес по-сложен и труден за всички нас. Важно е за мен да приемем това, че ако получим оставка и я искаме наистина, и ние ще трябва да посрещнем последиците от нея.

Искане и поемане на отговорност:

(В лирически конфликт сме поставени и ситуацията е сериозна.) От друга страна липсата на отговорност на политическите сили в момента за толкова години да се справят със задкулисните структури е непростима. Както в бизнеса, така и в политиката, лидера, който взима решения, създава стратегия, подбира екип и партньорствата си – трябва да реши проблемите и да поеме своята отговорност след като е поставен пред равносметка на поредици грешни решения. За мен основен плюс в една смяна на правителство в момента би било, че е ясна позиция на българите, че не бива да оставяме нещата безнаказани. Ако питате мен – ако ме карате да избирам дали искам “оставка” на “тези” или “затвор” за “онези”, веднага ще отговоря категорично – избирам “затвор” за тези, които не искам да ги изброявам, а списъка и расте (и те не са само от опозицията, нека да е ясно).
Надеждите ми са, каквито и правителства да имаме в бъдеще, да ги държим отговорни и при всяка грешка – да имаме гражданска позиция. Само така дори и ротация на правителства в тези времена да трябва да преживеем, за да се случи това, те да нямат спокойствието, че действията им са незабележими и недосегаеми. Обичаме да даваме за пример сърбите, които една седмица след като си избраха сами правителството, излезнаха да протестират, заради лъжите и манипулациите. И аз така приемам за нужно да случим и ние: без значение за кого гласуваш – да го държиш отговорен, ако направи грешка и предаде доверието на твоя глас. 

 

Ще се видим на протестите.

Go to:

Read full Article