Do you have Cohones, Ива Гумнишка?

Ива Гумнишка е основател на една малко по-различна компания в IT сектора. Ива е социален предприемач, а нейният бизнес дава възможност на бежанци от Близкия Изток да работят и да се развиват в сферата на технологиите като обработват данни, използвани после за машинно обучение. Ива всъщност няма много общо с технологичния сектор, тя завършва Колумбийския университет в Ню Йорк, и дейностите й до 2017 са по-скоро изслдователски и свързани с човешки права. После й идва идеята за Humans in the loop.

Как се роди идеята за твоя стартъп?

Роди се на една конференция в Ню Йорк, на която чух създателката на Green City Force да разказва своята история. Толкова много се вдъхнових от нея, че се прибрах и започнах трескаво да пиша идеи и бележки как този проект може да се приложи в България. В последствие идеята мина през толкова много трансформации и промени, че въобще не прилича на оригинала, но от там тръгна искрата и от тогава си останах запалена по нея.

Какво работеше преди да го стартираш? 

Бях още в университета и когато завърших веднага започнах работа по проекта. Това означава, че нямах никаква идея как функционират нито фирмите, нито НПО-тата, а в крайна сметка създадох и двете и всичко трябваше да уча в крачка. Все още тепърва научавам всякакви основни неща за това как се прави бизнес и как се създава социално въздействие, но разбрах и че всеки е на принципа “fake it till you make it”.

Какъв беше първият ти фейл?

Имали сме доста малки фейлове, особено в началото, но първият по-голям, който ме накара да се запитам дали въобще си заслужава, беше когато първите ни наети служители решиха да напуснат, след като им изтече едногодишният договор. Голяма болка ми беше. Но и беше добър урок, че това, което предлагахме и смятахме, че е най-добре: работа на 8-часов работен ден, офис, осигуровки и т.н, не беше това, което хората искаха.

Кой ти помогна да се изправиш?

Когато се случи, надух главата на всички около мен, особено на приятеля ми, който неволно винаги се оказва в ролята на главен консултант за решенията в компанията. А междувременно бизнесът взе че продължи да си работи и то с добри темпове, защото приоритизирахме по нужда наемането на фрийлансъри. Оказа се, че и на хората този вариант повече им допада и оттогава сменихме изцяло модела.

Кое е най-обезкуражаващото нещо, което си чувала?

“Как ще убедите клиентите си да не си представят някакви бежански лагери с опънати чаршафи в офиса ви?” Самата реплика не е чак толкова зле в сравнение с други, които съм чувала по наш адрес, но обезкуражаващото беше, че дойде от член на журито на един конкурс за стартъпи и то специално за социално предприемачество. 

Какъв е следващият риск, за който имаш cohones да поемеш?

Започнахме вече няколко партньорства, чрез които изпращаме работа директно към страните в Близкия Изток, които са засегнати от военни конфликти: Ирак, Сирия, скоро евентуално Йемен и Палестина. Голям риск ще бъде да ги обявим, защото може да отблъсне потенциални клиенти, особено заради санкциите, наложени от САЩ. Но точно заради тези пречки си заслужава най-много.

Ако твоят стартъп (историята му) беше филм, как щеше да се казва?

“Work actually”