Channel

People

позиция

Николай Драгов: “Много могат да помогнат и българите в чужбина. Като нация на 7 континента разполагаме с изключителен потенциал”

Nikolay Dragov © private archive
Nikolay Dragov © private archive

Николай Драгов е проектен мениджър в международна технологична компания.

Ние сме най-бързо намаляващата нация в света, за поредна година. Демографските ни показатели действат парализиращо на обществото, те са както резултат, така и причина в огромна степен за всичко, което ни се случва в момента. Психологическият аспект също играе решаваща роля. Институциите работят по изключение, като това основно зависи от благоволението на шепа хора. Нивото на социалните системи (образование, здравеопазване и др.) и липсата на върховенство на правото орязват перспективите ни, с малки изключения, за сериозни чужди инвестиции, различни от кол центрове и компании за хазарт. Липсва дългосрочна визия на управляващите кои са приоритетните ни отрасли в икономиката и как държавата да не им пречи (даже не говорим за помощ).    

Мисля, че моментът, в който се намираме, е съдбовен, давайки си ясна сметка за цялата високопарност на това твърдение. Считам, че пред нас се отвори прозорец с потенциал за промяна, който, ако сега пропуснем да използваме, не знам дали ще видим отново скоро. Живеем в страшно динамично време, което се ускорява още повече от нашето общество на дълбоки контрасти и социална динамика. Технологичните, социални и икономически промени в проспериращите страни, към които много българи се стремят, не чакат никого. На емиграцията се гледа едновременно като голям проблем и възможност, като настоящите процеси у нас могат да катализират решително едно от двете. 

Сред аудиторията на Trending Topics са предимно млади хора, с високи амбиции и възможности, създаващи добавена стойност на международно ниво. Въпросът е как да стане така, че техният глас да се чува по-силно и да има съществено влияние в дневния ред на обществото. Мисля, че протестите са началото, но могат да бъдат и краят на порива ни към промяна. 

Протестирам при всяка удобна възможност. Споделям мнението на българския публицист д-р Тони Филипов, който каза, че тази власт е обида за националното ни достойнство и трябва да намерим начин да изкупим вината си, че я търпим толкова време.

  • Най-напред протестирам заради дългия списък с безобразия, срещу които се налага да протестирам. Искам също да покажа на повече хора, че царят е гол и не е толкова силен, колкото си мислим.  
  • Протестирам основно СРЕЩУ и ЗА, най-вече защото се възприемам като гражданин и отказвам да приема статута на жертва.
  • Искам оставка на главния прокурор, правителството и директора на обществената телевизия, защото се доказаха като неспособни да управляват поверените им институции и нашите ресурси. Искам обективно разследване на нарушенията им. Искам реално разделение на властите, защото при нас то е бутафорно.  
  • Протестирам срещу унищожаването на институциите и крещящата липса на справедливост, от които зависи как живеем заедно. Не искам важните въпроси в страната да се вземат безконтролно, от няколко преяли с власт вождове, като в някакъв първобитен, родово-общинен строй. Искам институции, които да работят адекватно, на базата на прозрачни правила и закони, а парите от данъците ни да отиват за нормалното функциониране на обществото (болници, училища, социални домове, пенсионери, инфраструктура, защитени плажове, море, реки, гори, планини и др.). Имаме право на адекватна съдебна власт, която да следи спазването на законите и защитата на правата на гражданите. 
  • Протестирам, за да не останат потулени и забравени редица безчинства. Сещам се за множество примери, но в съзнанието ми изскачат ясно инцидентите при тунел Ечемишка и край Своге, при които безконтролното и неправомерно строителство доведе до загуба на много невинни човешки животи. И на практика никой не понесе отговорност. Примерите са твърде много, а аз отказвам да се примиря с тях и да ги приема за проста статистика. Вярвам, че всички имаме дълг към жертвите и техните роднини.
  • Протестирам срещу изграждането на инсинератор за горене на отпадъци в София, защото мръсният въздух годишно убива хиляди хора. Тук още могат много неща да се кажат.
  • Протестирам за българите в чужбина, които страдат от дълбока носталгия, искат да се върнат в България, но не могат да си представят как ще издържат семействата си и ще се чувстват сигурни тук.
  • Протестирам за свободни медии, защото без тях сме слепи и глухи, а властимащите все по-силни, безконтролни и нагли. Всеки режим се стреми първо да подчини медиите, което показва колко важни са те за демокрацията.
  • Искам лустрация, защото „бившите членове“ на държавна сигурност продължават да разполагат с огромен властови ресурс, който упражняват задкулисно.
  • Протестирам за адекватно инвестиране на средствата за ромска интеграция, защото вместо да създават допринасящи членове за обществото, в момента те са генератор на социални маргинали, страх и агресивно противопоставяне.
  • Протестирам за всички онези, които по различни причини си мислят, че смисъл от протести няма, защото ако се наложи те да се вдигнат на протест, тогава може да е прекалено късно.
  • Протестирам, защото искам аз и моето семейство и приятели да живеем спокойно в България.

Сигурен съм, че не искам твърде много!

Смятам, че има няколко теми, които е важно да се обсъждат в момента. На системно ниво – независимост на съдебната система – прокуратура отделена от съдебната власт; дистанционно гласуване; прозрачност във финансирането на медиите и плурализъм; ударно въвеждане на електронно управление; нова концепция  за интеграция на малцинствата, особено ромското; лустрация;  

Най-голямото ми притеснение в момента е да не спадне енергията на протестиращите, защото хората във властта само това чакат, в момента те прегрупират позициите си и се адаптират. Ако протестите не успеят да постигнат поне част от исканията си, се опасявам, че още от най-будните и умни граждани ще емигрират и възможността за промяна ще остане горчив спомен. И в крайна сметка културата, езикът и наследството ни ще се изгубят, както се е случвало с много народи в историята. Настоящите темпове и динамика на процесите убедително сочат, че това няма да отнеме много време.  

Според мен в момента е важно да има силни и масови гражданско неподчинение и протести из цялата страна, на възлови точки и в чужбина, които да доведат до оставка на правителството, главния прокурор и директора на БНТ. 

Надявам се все повече хора да прогледнат, че ние сме държавата и работодателите на управляващите. И да си дадем ясна сметка на какво сме способни, ако обединим сили в изграждането на силни институции, с които да управляваме обществените процеси в правилна посока. Смятам, че има политици, които могат да поведат този труден преход.

На изборите трябва да се открият много повече секции в чужбина и/или да се даде възможност на българите там да гласуват масово от разстояние (по интернет или поне по пощата). Прогресивните бизнес лидери трябва активно да подкрепят протестите и да им се даде възможност да излъчат свои представители в бъдещото управление, най-вече в изработването на електронно правителство и излъчването на народни представители.  

Много могат да помогнат и българите, които живеят в чужбина. Да подкрепят финансово, ресурсно и с контакти съществуващата политическа алтернатива. Като нация на 7 континента ние разполагаме с изключителен потенциал. Свещта е в нас, заедно трябва да я опазим от вятъра и да запалим факела на промяната. 

Go to:

Read full Article