Channel

People

позиция

Петър Георгиев: “Обществото вече постигна поне една значима победа, като пожела дълго чакана промяна”

Peter Georgiev © private archive
Peter Georgiev © private archive
Петър Георгиев е репортер на свободна практика, отразява събития от света на технологиите и спорта.
Настоящите протести дойдоха като естествено продължение на една пролет, която ни принуди да преосмислим заобикалящата ни среда и, на по-дълбоко философско ниво, съществуването си. Вярно е, че само преди няколко седмици подобни демонстрации изглеждаха малко вероятни. Хората не очакваха скоро да станат свидетели на обществено негодувание, напомнящо ситуацията отпреди седем години. В това число включвам и себе си.

От сегашното ни положение обаче можем да видим, че всички предпоставки бяха налице. Бяхме наивни да подценим недоволството на цяло поколение българи. Младите израснаха с обещания за светло европейско бъдеще, но после разбраха, че трябва да напуснат родината си, за да го получат. Междувременно у нас обществото загуби вяра в лидерите и институциите си, които не могат или не искат да осъществят реформи в синхрон с работещи примери от чужбина. Струваше ни се, че това разочарование се е превърнало в апатия. Но се оказа, че тихо вървим към кулминация на напрежение, трупано с години. Със сигурност пандемията изигра роля за отключването на тази енергия. Но смятам, че и без коронавируса рано или късно щяхме да стигнем дотук.

От гледна точка на поредния емигрант, някога потърсил възможности за развитие в чужбина, протестирам срещу корупцията и липсата на реформи в образованието, здравеопазването и съдебната система. Желанието ми е България да се освободи от имиджа си на “най-корумпираната страна в Европейския съюз”. Не защото съм дълбоко загрижен какво мисли светът за България, а защото в международната критика към нас има обективни истини. Лесно е да отвърнем на тази критика, като от своя страна посочим веригата от проблеми, които мъчат обществата на Запад. Но това не е начинът да вървим напред.

Същевременно, от гледна точка на репортер, негодувам срещу ограничаването на свободата на словото у нас, както и срещу цялостното състояние на медийната индустрия. Съгласен съм, че самите медии носят вина за настоящата си репутация и постепенната загуба на доверие от страна на аудиторията им. Но тази негативна тенденция е и следствие от решенията на управляващите през изминалото десетилетие.

Притеснява ме, че протести като сегашния ще продължат да бъдат по-скоро епизодични прояви, отколкото навик. С това нямам предвид, че е нужно на всеки няколко месеца цялата страна да бъде блокирана от шествия. Вместо това вярвам, че гражданското общество трябва постоянно да функционира като коректив на властта, изразявайки мнението си и настоявайки за подобряване на жизнения стандарт. Това е отличителният белег на демокрацията и манталитетът, към който трябва да се стремим.

Независимо какъв ще бъде изходът от протестите, мисля, че народът е поел в положителна посока. Най-малкото защото гласът му беше чут, а и защото самите протестиращи видяха, че има смисъл да отстояват позицията си. Нужно е време, за да преценим по какъв начин ни се е отразило това бурно лято. Особено имайки предвид, че то далеч не е свършило. Но според мен обществото вече постигна поне една значима победа, като пожела дълго чакана промяна.

Go to:

Read full Article